През последните години, ранното отбиване на агнетата се явява като хоризонт за много от фермерите. Има няколко фактора, които могат да повлияят върху успеха при отбиването, като крайната цел е да не се понижава растежа на животните.

Отбиването, се описва като „предизвикателство“ за фермерите, при което се планира всеки един сегмент от процеса на отбиване. Това показва, че отбиването на трябва да е импулсивен процес, а да е предварително планиран от фермерите. Това поражда въпроса „кога трябва да се отбият агнетата?“, на които няма фиксиран отговор, поради това че е процеса на отбиване е повлиян от редица фактори (наличност на фураж, растеж на агнетата, изкупуване на млякото и т.н.). Въпреки всичко това, разумното време за отбиване на агнетата е от 6 до 8 седмична възраст.

В практиката има три основни стъпки, които водят към успеха в ранното отбиването на агнетата, а именно:

1. Определяне скоростта на растежа преди отбиването. Извършва се чрез еднократно или двукратно претегляне на агнетата от раждането до определената дата за отбиване, като за този период растежа на агнетата не трябва да е по-малко от 250 g/ден. Има няколко фактора, които могат да окажат отрицателно въздействие върху растежа на животните (паразити; ниска млечност на майките и използването на нискокачествени фураж).
2. План за намаляване стреса при отбиването.Основната стъпки за намаляване на стреса е ранното приучването към приемане на суха храна в ранна възраст и правилното сформиране на групитеМного стопани, пренебрегват минималната консумация на фураж от агнетата в ранна възраст. Дори и в минимални количества, приетият фураж е от значение за развитието на търбуха и за изграждането на хранителни навици. Фуражите, които трябва да получават малките агнета трябва да ферментират бързо и да не водят до натрупването на несмилаеми влакнини в търбуха. Следвайки това правило, след отбиването стреса ще е минимален, а консумацията на сухи фуражи увеличена. Ако в групата има по-големи агнета, които вече са отбити и са привикнали към новия начин на живот, това успокоява по-малките агнета и им позволява по-лесно да се преустроят към новия начин на живот. Когато групата е сформирана правилно, се стимулира приемането на фураж от страна на животните, поради появата на конкуренция, определяща се като социално взаимодействие, или ако в една група има повече от едно животно то се повишава приемането на храна и вода. Рязката смяна на фуражи или хранилки е предпоставка за стрес, при което се намалява консумацията на фураж, което оказва влияние върху средно дневният прираст на агнетата. Редица изследвания са показали, че смяната на един вид хранилка с друга, отблъсква агнетата и привикването им към новата, може да отнеме седмици, за което време се намалява консумацията на фураж и респективно растежа на животните.
3. Желание от страна на фермерите. Липсата на желание и неглижиране значимостта от приучването на агнетата да приемат сухи фуражи в ранна възраст от страна на фермерите, ще има негативно влияние върху отбиването на агнетата. За да се извърши правилно отбиването на агнетата и да се минимизира фактора „стрес“, то трябва да имаме предварително изготвен план за подхранване на агнетата в ранна възраст, включващ:
4. По-бързото развитие на предстомашията, включва приучването на агнетата да приемат сухи фуражи още в ранна възраст;
5. Изборът на подходящи фуражи, е от значение за поддържане на висок средно дневен прираст, добро здравословно състояние и правилно управление на средствата;
6. Поддържането на оптимален микроклимат, позволява доброто развитие на агнетата. Например, когато температурата в помещенията е ниска, водата в коритата замръзва, с което се намалява консумацията н фураж. Причината е, че приемането на фураж и вода са взаимно свързани и при намалена консумация на вода, респективно се намалява приемането на фураж и обратно, което има негативно влияние върху прираста на животните.
7. Грижа за животните. Това означава, че определеното количество фураж, трябва да се залага в хранилките по-малко и по-на често, с което се мотивира консумацията от страна на агнетата. Основното правило при хранене на агнетата е, че първо се залага концентрираният фураж, и след един час се залагат грубите фуражи. При този модел на хранене, се получава висок средно дневен прираст при нисък разход на фураж за 1 кг. прираст.
8. Съобразяване с хранителните изисквания на животните, които не са за подценяване. До 16 кг. жива маса, агнетата се нуждаят от протеин, а над 16 кг. жива маса от енергия. Това позволява, спокойно да се включи биреният меланж в дажбата на агнетата, с което ще се покрие част от нуждата на суров протеин и ще се избегне залагането на груби фуражи. Целта е да се достигне висок средно дневен прираст, при минимална разход на фураж.

В заключение може да се каже, че успехът зависи от правилният избор и  съчетание на използване на фуражите.